автор: инж. Огнян Цонков
Пандемията продължава и хората стоят максимално време в домовете си. Това не е много „здравословно“ за мъжете, защото жените им, бидейки по цял ден вкъщи, се дразнят от всичко, което е амортизирано и увехтяло, и плаче за ремонт. Така един приятел ми се обади и казва:
„Жената реши! Сега имаш време, ще правим ремонт на банята. Тя нейната е лесна – седна зад лаптопа, рови се два дни из сайтовете, избра си няколко модела плочки и накрая рече: „Ето това са нашите! От тук нататък си ти.“ Избра си гранитогрес, че бил по-гладък, здрав и по-лесен за поддръжка после. Ами сега? Нали си падам „домашен майстор“, ще трябва да се справя със ситуацията. Сядам и аз зад лаптопа, и започвам да търся, кое ще е най-подходящото лепило да налепя тези плочки. Накрая се сетих за теб и реших да те питам.“
Така се оплакваше моят приятел и затова реших да седна и да напиша тези няколко реда за всички, които са решили да обновят своята баня.
В морето от информация лепилата се определят според характеристиките им: в зависимост от цимента, те са бели или сиви, с нормални или с повишени якостни показатели, стандартни или бързосвързващи, а наличието и количеството на специални добавки в тях ги разделя на обикновени или еластични, на такива с удължено отворено време и т.н. Освен това, според дебелината на полагане те се делят още на тънкослойни, среднослойни и дебелослойни. Тънкослойните лепила са за полагане до 5 мм дебелина на слоя, среднослойните са до 20 мм, а дебелослойните са над 20 мм.
И така, след събраната от мен информация и разсъждавайки над конкретната баня, подбрахме правилното лепило за приятеля ми. На първо място изходихме от вида на избраните нови плочки и от факта, че старите плочки в банята са здрави и няма нужда да се къртят. Новите плочки са от гранитогрес, т.е. те са с ниска водопопиваемост (< 0,5%). Затова трябва да се лепят непременно с обогатени еластични лепила. Но дали лепилото да е за тънкослойно лепене или за дебелослойно?
Приятелят ми се оплака, че наклонът към сифона му е малък, водата се оттича бавно и с новите плочки ще трябва да го оправи. Това ме накара да му предложа среднослойното лепило Баумакол ФлексМрамор медио. Защо именно него, какво щеше да стане, ако бе избрал тънкослойните лепила Баумакол ФлексТоп или Баумакол ФлексУни?
При стриктно спазване на направната вода тънкослойните лепила, които са нанесени на по-дебел от 5 мм слой, се свиват при съсъхване, т.е. променят геометрията си. Докато лепилото е още мокро, равнината на плочките е перфектна (разбира се, при добър майстор!), но след като лепилото изсъхне, се получава разминаване в тази равнина. Този проблем се изявява в още по-голяма степен, когато лепилото се нанася „на топки“, а не на гребен, върху обратната страна на плочките.
Приятелят ми започна ремонта, като ми изпращаше снимки и консултациите течаха с пълна пара. Най-напред той почисти отлично старите плочки, по които в годините се натрупват много мръсотия и мазнини. След това грундира основата с Баумит СуперПраймер – перфектен грунд за непопиващи основи, създаващ отлично сцепление между плочките и лепилната смес.
Подът на банята беше здрав, но с малък, направо липсващ наклон към сифона. Този наклон трябваше да се коригира, като в най-отдалечените участъци от сифона плочките трябваше да се повдигнат с 1–2 см по-нагоре. За направата на подходящ наклон му послужи идеално лепилото Баумакол ФлексМрамор медио. Когато лепеше плочките по стените, приятелят ми нанасяше лепилото на тънък слой (4–5 мм), а на пода, слоят лепило бе тънък под плочките около сифона, и нарастваше с отдалечаване от него, достигайки до 15–20 мм дебелина.
И докато пиша и не съм забравил, ще му звънна сега, за да му препоръчам да си вземе Баумакол Премиум фугираща смес и Баумакол Силикон, с които да запълни фугите между плочките. Та нали видях, че имаме цвят, който ще им пасне отлично и така ще зарадваме още повече жена му. А тя после дано ни почерпи!