За да се чувства човек добре във вътрешните помещения, трябва не само температурата да бъде добра, но и влажността на въздуха да е оптимална. Като приятен ние възприемаме вътрешния климат, когато относителната влажност на въздуха се намира между 40 и 60%.
Малката въздушна влажност (под 30%) води до изсушаване на лигавиците на носа и гърлото и сухота в очите. При това мебелите и дървените подове съхнат още по-силно, а това причинява образуване на прах. В сухия въздух се задържат за по-дълго време също бактерии и вируси. Това и изсушаването на лигавиците увеличава риска от инфекции за хора и животни.
Висока влажност на въздуха
При твърде висока влажност намиращата се във въздуха свободна влага не може да бъде поета от въздуха. В студено време влагата кондензира както по стените, така и в студените ъгли и може да доведе до образуване на мухъл. През зимата относителната влажност на въздуха не трябва да преминава границата от 60%.
Най-много влага в жилищното пространство се произвежда от самия човек. Например едно четиричленно домакинство произвежда около 3,5 - 4,0 литра водни пари на човек на ден, които се отделят при готвене, къпане, дишане, съхнене на дрехи или от зелени растения.
Влияние върху здравето
Твърде високата въздушна влажност може да има голямо въздействие върху здравето на човека. Връзката между щетите от влагата в жилището и здравните оплаквания на обитателите е неоспорима. Наличието на предизвикани от влагата отрицателни въздействия, като например мухъл, увеличава риска от поява на астма с 50% и риска от поява на алергии с 30%.
Регулиране чрез ИТИС
Топлоизолацията има еднозначен положителен ефект върху относителната влажност на въздуха и оттам върху балансирания вътрешен климат.
Измерванията на учените в изследователския парк Вива показват, че една изолирана тухлена къща дори през отоплителния сезон остава в здравословната област за относителната влажност на въздуха, докато неизолираната къща попада в рисковата област под 40%. Т.е. с топлоизолация може да бъде избегнато изсушаването на лигавиците и свързаните с това рискове от инфекции (Вижте сравнението на графиките).
Това се случва, защото при неизолираната къща през зимата външните стени са се охладили по-силно и температурата на вътрешната повърхност на стените пада. За да се постигне все пак уютна температура на въздуха, температурата в неизолираната къща трябва да бъде значително по-висока. Това от една страна намалява чувството на комфорт поради повишена конвекция, същевременно непрекъснато трябва да бъде отоплявано повече, за да се компенсира обмена на топлина със студените стени. Тези увеличени цикли на отопляване водят до намаляване на въздушната влага, защото топлият въздух може да поеме повече влага и с това да намали относителната влажност.