Архитектурно паспарту
От барока до утрешния ден, значимият и чувствен Гьоте смята, че жълтият цвят е близо до светлината. Това не е факт от областта на природните науки, а твърдение от сферата на хуманитарните дисциплини. Топлият чар на слънчевите тонове става причина цели народи да напуснат мрачния север и да се заселят във ведрия юг. Година след година посетителите се дивят на безкрайните нюанси от жълто до златисто, от охра до сиена, от пожълтялия папирус до мрамор с цвят на пясък на римските и сицилиански замъци. Входовете и изображенията на просторните нови сгради са илюстрация на приятното отношение към живота – дори силно геометричните им форми го загатват. Фасадите са всичко друго но не и умалителни и старомодно топли. Цветовете, формите и структурите определят едни други. Всяка тяхна характеристика е частица от големия пъзел. Автентичността никога не е случайна, а е съзнателно търсен ефект. Когато погледнем на къщите или ансамблите от гледна точка на техния хореографски експресионизъм, ни става ясно, че те са сцена на структурирана постановка на дизайна. Ако обърнем този аргумент наопаки, ще видим, че ако нещо няма място на тази сцена, то определено няма място и на улицата.
Разказ с цветове
Оранжево-жълто-охра – цветове за комуникация с цветна привлекателност, добри за посрещане на гости и спокойно прекарване на времето – цветове, които търсят близост и радост от това просто да те има. Жълтите нюанси са ефективни в това да изкушават. Те те разтърсват, интелигентни са и са общопризнати източници на спокойствие. От комерсиална гледна точка, цветовата скала на слънчевите тонове не съдържа манипулации. Големите глобални корпорации избират цветове, които внушават сила, като например черно, червено, синьо, сребристо и метално златисто.
Сияйна яркост
От небостъргачи до селски къщи, от Грюндерцайт до днес – жива, привлекателна и екстравагантна